ПЪТЕПИС 2
..Здравейте приятели…
След премеждията с мотора ми в Панама…. Ето ме отново на път….
След 5 годишно прекъсване този път целта беше „по-близка“… Панама-Сан Франциско…!!!!
За съжаление Рамиро трябваше да ме чака в Мексико сити, тъй като си беше оставил мотора там още при предишното пътешествие…. Аз трябваше да стигна до там и заедно да продължим до SF…Бих казал, че това беше най неприятната част…въобще не обичах да пътувам сам, още повече на другия край на света, пътувайки през съмнителни държави… А и от езика знаех единствено да броя до седем….и cofe con lece….:-D….кафе с мляко
….УЖАС…А и мотора с тази фалшива горивна помпа…
…. Но който се бои от мечки…..къде не ходи?….
В мен надделяваше адвенчърския дух и желание да видя тази част от света… Както и изключително интересните за мен останки от маите и ацтеките…така че му ударих една молитва “ Отче Наш….“ и газ към неизвестното…..
Излизайки от град Панама попаднах на две супер интересни за мен гледки…..
….бръснарница насред улицата…
…автосладоледаджийница….хаха…нещо стандартно за този свят…но не и за мен.. Но пък със сигурност за първи път в живота си изписвам тази дума….хихи
Ок….споменах ли, че тук не се диша от задух и влага…зверско е… Направо ако нямаш климатик не се заспива от жега…. 99,9%.. от колите са с климатици…..и най кофти е, че навсякъде е забранено да се пуши…. Бях сам сред вълци 
Напуснах Панама….все още не забелязвах подробности наоколо, тъй като бях изключително концентриран върху мотора. Всеки шум и скърцане ме стряскаха, но се оказваха от друго…. Е, след като изминах стотина километра най – после почнах да се поуспокоявам и да се наслаждавам на пътешествието….
Беше страхотен задух и жега….бях по шорти и фланелка с къс ръкав…даже ми се искаше да се съблека и да карам гол… . За един ден изгорях жестоко…като комбайнер
Ужас…. Така ме болеше, че чак ме болеше от съпротивлението на вятъра докато карам….даже се и поду…за пръв път получавах такова изгаряне….но след два дни болката отмина…..но пък остана цветовата разлика….
…..пътувах на север по небезизвестната Carratera 1 Pan-Americana….на път към град David, където мислех да преспя…
В общи линии Панама не ми направи особено впечатление… Освен зверската жега… И леко миризливите градове… Не е нещо особено…. Дори и хората не са особено красиви…..жените са с огромни задници…. 90 % са индианци и много мързеливи…ахаа ето пример влязох в нещо като Била да си взема нещо…. Бях 4-ти на опашката… Познайте кога ме обслужиха…. Дори имаше нещо, като пълнач…след час и нещо напуснах магазина…. Хаха…. Ако не вярвате, питайте Рами.
Чрез Booking си намерих страхотно хостелче… Patampa….
…Беше собственост на един швейцарец Паскал, преместил се да живее преди 3 години в Панама…. Беше си направил този хостел супер луксозно… Както само един европеец само може да направи…. Много беше щастлив че европеец му е на гости и постоянно ме разпитваше за най различни неща…. Имаше си даже местна половинка…тя живееше в една колиба в края на двора…и .която ми направи впечатление, че се грижеше за всичко…..чистеше, готвеше,хранеше и разхождаше кучетата…..и след като вечерта се топнаха заедно с чаша вино в ръка… мдааа… разбрах че не е само прислужница…
….в двора му освен двете породисти кучета живееха всякакви животинки, колибри….гекони….дори и една от най-известните жаби….в света…супер отровна….но не успях да запомня името ѝ!??
….и така… Лека нощ.. Утре ще Ви разкажа за Коста Рика
…..и нека е жив и здрав вуйчото на Радо….
