Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

ПЪТЕПИС 3

 
Коста Рика и Никарагуа


Добро утро от град Давид в Панама…..!!
Беше страхотно утро… слънчево,топло и задушно… Хаха… мосю Паскал се беше приготвил със закуската и ме чакаше да стана…. Въобще се чувствах като у дома си… абе явно си ме хареса защото на масата имаше плодове и сандвичи като за четирима…
Днес плана беше да премина през по голямата част на Коста Рика.
Приготвих се себе си и мотора, като се изпотих 10 пъти, сбогувах ме се с мосю Паскал и газ… Границата беше близо…
…трябваха ми около два часа докато ги мина и двата пункта… но пък си припомних как се минават граници с мотор в тази част на света…. Адски досадна и бавна операция….купища документи и нерви с неговорещи английски служители…. Поне да имаше надписи на този език по гишетата..

…както и да е – вече съм в Коста Рика…. Просто изведнъж гората (джунглата) около мен се промени…. Стана по-висока, по-разнообразна и изключително красива…. Наистина тази страна се славеше с една от най-красивите дъждовни гори на планетата…. Пътуването през тях беше невероятно….


Този път по който минах… Carretera Pacifico Fernandes…се оказа изключително красив път, като от ляво е Тихия Океан а от дясно е планински масив с изключително красива джунгла….
Минах през няколко красиви курорта….настаних се в къмпинг в гората над един от тях – Jaco… Ужас..понеже сме извън тукашния сезон така да го наречем съм съвсем сам в бунгало сред джунглата….





..ако щете ми вярвайте но най близкото населено място е на километър и половина от тук….
И такаа……след толкова години останах пак сам в джунглата,…е този път за разлика от предния с всичко необходимо за оцеляване…само дето нямаше топла вода ….“ но го преживях…хи хи „….. Искам да ви кажа, че това да си сам сред тази красота е толкова прекрасно, колкото и страшно….. Особено когато почва да пада мрак и звуците в гората стават все по силни и различни….за съжаление не съм писател и не мога да ги опиша с достатъчно силни думи…
…по едно време малко преди да се стъмни окончателно нещо изщрака в гората на десетина метра от мен…. Загледах се – със спряло дишане и сърце естествено….и гледам, че една вирната опашка на животно се движи успоредно на мен… Взех телефона и отидох да разгледам по отблизо какво е това…. Естествено, че не ходих а подскачах от ударите на сърцето си….







Беше нещо невероятно да гледаш това животно в естествената си среда, как се катери по дърветата…в случая си похапна банани…бях на 3-4 метра от него, когато ме видя….и замръзна…..и аз замръзнах….трябваше ни около 30 секунди да разберем и двамата, че не сме заплаха един за друг…. Хапна каквото си хапна, слезе от дървото съвсем безгрижно и с бавна походка се скри в джунглата….
…отначало не можах веднага да се сетя името на животното…но го бях гледал по „дискавъри“ и се сетих, че е тип миеща мечка или КОАТИ…мисля, че съм го виждал и в нашия зоопарк….
…..супер…след тази среща бях много развълнуван и не спирах да излизам извън бунгалото дори и през нощта с надеждата да зърна и други същества от тази част на земното кълбо…но освен прилепи и няколко летящи насекоми големи, като врабчета, не успях да забележа нещо по съществено….
….през нощта се събудих от невероятен шум….такъв порой се изливаше навън и така блъскаше по покрива, като че в бунгалото се форсираше болид от формула 1… Така се лееше, че като погледнах през прозореца да видя да не е отнесло нещо което съм оставил върху мотора…просто не виждах самия мотор….а виждате на снимката къде съм го паркирал….но на сутринта утрото беше слънчево и нямаше щети….
…по една тясна пътека сред дърветата трябваше да отида до съседното бунгало където специално заради мен беше дошло едно момиче, което ми беше сервирала закуска….

…беше страхотно удоволствие да закусваш насред джунглата под дървен навес…
…хапнах….стегнах байка и газ към Никарагуа или по точно Гранада…

…по пътя от нощния порой се бяха свлекли земни маси, но ги разчистиха за нула време…
Общо взето много съм впечатлен от Коста Рика…. Една много развита държава, в която още на границата те лъха една подреденост и сигурност, че няма какво да ти се случи и даже хората са с по различен фейс от панамците….някак си са по европейски….повече говореха английски….къщите, пътищата дори и джунглата беше някак си по култивирана….!!!
Не това ме чакаше в следващите няколко държави през които щях да мина…..

Лека нощ приятели…утре ще ви разкажа за престоя и впечатленията ми от Никарагуа….
….И НЕКА Е ЖИВ И ЗДРАВ ВУЙЧОТО НА РАДИ ОТ ПАНАМА….

Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9