Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

ПЪТЕПИС 6

…Добро утро приятели….
… След вчерашните страхотни моменти, които имах тази сутрин се събудих малко напрегнат…сънувах баща ми, който почина преди няколко месеца… Бог да го прости……..не мога да разбера…., че ми липсва много….липсва ми…. Може би и носталгията вече почва да ме мъчи… Не знам….но потеглих за Белиз,в много лошо настроение.
Намеренията ми бяха да мина транзит през Белиз и ако мога до вечерта да вляза в Мексико….. Така че пак трябваше да премина две граници….

…..няма нужда да ви разказвам колко време и мъки е необходимо на човек с мотор да премине граница в тази част на света но към обяд бях готов с едната…. Гватемала – Белиз…..
….пътуването през Белиз беше нещо като с Хондурас…..тотален транзит…. Природата уникална…. през градчетата които минах се наблюдаваше едно по различно от другите латино държави строителство… Чисти и спретнати къщички изцяло от дърво, вдигнати на около метър от земята заради дъждовете или гадинките които пълзяха…..някак си обстановката ми приличаше все едно съм в някой от романите на Марк Твен от преди сто години….
….както и да е след два часа каране вече бях на Мексиканската граница….няма да ви описвам какъв порой ме би 1 час преди това…. Интересното е че ти искат депозит от 400 долара, за това че няма да продадеш мотора в Мексико…. също така ако искаш да останеш повече от седмица ще трябва да плащаш….аз отказах при което те ме заплашиха, че ако остана и един ден повече губя депозита от 400 долара…а и ще плащам глоби….издразних се….не може една цивилизована държава така грубо да поставя условия на туристите….казах им троснато, че при тези условия не желая да оставам повече от необходимото и потеглих….
В Мексико се появи и друг проблем… Повечето хотели или хостели нямаха терминали, където да можех да платя с кредит карта…. Нямах и достатъчно кеш..на границите трябваше да плащам…. Сигурно съм се лутал до десет вечерта първо да намеря хотел където имат терминал и после да намеря къде имат банкомат да изтегля малко кеш…. Ужас… Единственият банкомат беше в един град на 30 км от границата… На банкомата имаше опашка…. Беше в центъра на града в една кабинка…. Най накрая успях да се настаня в един крайпътен хотел…..



…горе долу беше добре….но за пръв път се сблъсках със тукашната ситуация….някакъв див капитализъм при който нямаше цени за нищо… Всичко се измисляше на момента в зависимост от това кой си и как изглеждаш….разбира се аз като чужденец им бях нещо като златна кокошка…..но явно не са познали, кой им е дошъл на гости….. Хихи….в мен се събуди онова отдавна забравено от 90-те години пазарене….. Спане което ми го обявяваха 50 долара в крайна сметка преспивах за 30…. Сувенири от сорта на 1 парче за 5 в крайна сметка ставаха 5 към 1….. Единствено не можех да се договарям с пътните такси…. Имаше навсякъде такива….. Въобще да преминеш през цяло Мексико с мотор, бъди готов да платиш около 300 долара…. Уникална държава….. На двете крайности….. Нямаше средна класа….. Или имаш или нямаш….. Навсякъде полиция…и както казва Рами….мразя мексиканската полиция защото била корумпирана….. Хаха нищо ново под слънцето….
….както и да е целта беше другия и може би най известен град на маите Чичен ица….
За да си нямам проблеми с хотелите в тази държава започнах да си запазвам такива през Букинга…. Много удобно и много по евтино…. Така че всяка вечер си запазвах за следващата…. В Чичен ица се настаних в уникално хотелче близо до „руините“ настаних се и целия следобед отделих на този прословут град….. Вижте…

















…вечерта даже присъствах на светлинно шоу….






…..мдааа….. Вечерта не ме ловеше сън…. Толкова бях впечатлен….
…е това беше по значимата ми цел в тази държава….. Оставаше сега да я прекося за пет дни като трябваше да мина през Мексико сити и да продължим с Рами заедно към Щатите….. Мога да ви кажа че това бяха най дългите и най отегчителни два дни…. Безкрайни пътища.в интерес на истината бяха добри и чат пат колоритни…. Беше ми писнало да пътувам сам… Беше ми писнала жегата… Беше ми писнало от мизерията и миризмите на гниещо….. Беше ми писнало от езика т който научих само 5 думи през цялото си путешествие… Въобще ми беше писнало от тази част на Америка…. Исках час по скоро да стигнем с Рами до щатите и да видя тази “ обетована земя“…..
Преди да стигна Мексико сити преспах в Веракруз….. Много прилично градче курорт на брега на атлантика…..



…..в това градче като че ли казах чао на доброто време…. От тук нататък ме връхлетя отвратителен студен фронт с дъжд….. За по малко от 45 минути докато напредвах към столицата, от 35 градуса жега стана 13 градуса…. Три пъти спирах да се обличам и още и още….. Ужас умрях от студ…. А СТОЛИЦАТА…. Неее… В този град няма.да стъпя дори и пари да ми дават….. Трафик – невиждан за мен до сега…. Мръсен въздух…. Мръсни улици….. Мравуняк от хора….невъобразим.шум…..нямам думи да го опиша…. Трябваше ми около два часа да стигна центъра, където имах среща с моя приятел….. Ето го и него…най после….


…това че сме отново заедно трябваше да се полее….

….и на следващия ден бяхме готови рано рано за път…..


….Рами реши да изпревари трафика и ме събуди в 6.00 и в седем бяхме на машините….. Ха ха ха…..

След два часа най после бяхме извън града…. Времето все още беше отвратително…но трябваше да караме…. Щатите ме зовяха…..нямаше сила на този свят.която да ме спре да стигна границата….. Вече бях по спокоен и щастлив…. Имах си другарче……
Последна спирка бе град Монтерей…… На два часа от границата с Щатите….. Впрочем един изненадващо красив и спокоен град….първия и единствения в Мексико за който мога да кажа добра дума….. Хостелчето беше добро!

….последна снимка в Мексико….след два часа щях да се мъча да говоря английски….ПИСНА МИ ОТ ИСПАНСКИ…..
….В ПАМЕТ НА МОЯ ТАТКО….ЛИПСВАШ МИ….ДАНО СИ ПО-ДОБРЕ ТАМ ГОРЕ….!!

Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9