Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

ПЪТЕПИС 7

….. И така най после бях на границата с Щатите… Последната граница от това мое пътешествие… Най после… Бях на седмото небе от щастие… Както вече споменах толкова ми беше писнало от този латино свят… пак казвам това за мен е един див капитализъм в който няма никакви правила, никаква социална равнопоставеност… Движиш се между мизерия и лукс….лукс който е евтин направен все едно от „китайски“ материали….най точния термин за мен е „ЕВТИН КАПИТАЛИЗЪМ“…
…..но по интересното бе, какво ме очаква от другата страна на границата…. С Рами така се бяхме засилили, че прескочихме мексиканските постове и директно се наредихме на опашката за щатската част….




…това представляваше един мост над река, през който, за да преминеш ти трябваше около час… естествено ние не сме разбрали, че това е вече щатския пост и очаквахме да е мексикански тъй като и двамата имахме да си уреждаме документи…. Още повече на мен трябваше да ми върнат онези 400 долара които оставих като залог за мотора на влизане в Мексико….
Преминахме си като пичове и чак тогава разбрахме, че сме пропуснали мексиканците….. Айде обратно към Мексико… Както и да е, оправихме документите и айде пак на тази опашка на моста… Хахаха за един ден два пъти щях да вляза в Щатите….
На братото американец от афро произход не му дремеше, че ни вижда за втори път…. Цялата процедура по проверка на документите и багажа изтърпяхме отново….по смешното беше и аз се радвах, че най после поне малко ще мога да комуникирам с хората независимо, че английския ми не е много добър…
Та братото с тъмна кожа… ама много тъмна… а познайте как му беше името. WHITE… хахаха с Рами се скъсахме от смях… Та Г-н WHITE, явно ме помисли за испаноговорящ и директно ме почна на испански… аз го питах това Америка ли е…. той – да… ами тогава ми говори на английски… и като ми заговори на един скоростен английски….нищо не хванах и му казвам….я пак се върни на испански…поне по всички граници преди това, бях запомнил какво ме питат… от къде си… на къде отиваш… защо отиваш и т.н…
В крайна сметка се разбрахме с Г-н Уайт и след кратка проверка по телефона дали не сме талибани бяхме допуснати до „обетованата“ земя…
….Първи впечатления…. УНИКАЛНА ДЪРЖАВА….прекрасни пътища, без никакви дупки….чистота….евтино гориво…всичко е пипнато… Бях повече от доволен!!
Е имаше някои неща, които ме подразниха но беше в рамките на допустимото, като това че да си сипеш гориво трябва първо да платиш и после да сипваш, всички строго спазваха ограниченията за скорост….всичко беше в футове, галони, мили…. Дори и GPS а почна да ми говори в мили….но ден два и свикнах и с това….

















…. Целта ни беше Портланд, където си бяхме резервирали едно страхотно хотелче….настанихме се…и веднага отидохме до един Стекхаус наблизо, където хапнахме превъзходни телешки стекове….
…Силно впечатление ми направи това, че където и да спирахме по бензиностанции и закусвални навсякъде продължаваха да говорят на ипански…. Поне първите сто километра…
На следващия ден си бяхме набелязали да посетим една ферма за крокодили и след това да нощуваме в Хюстън….
….Поздрави на всички…
….утре продължавам….лека нощ…

Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9