Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43

21.02.2013

 

Здравейте отново,

Най после се наспах спокойно. Имам предвид без да се задъхвам и да не ми достига кислород. Намирахме се в град Coroico на 1800 метра височина. Едно спокойно и тихо планинско градче, потънало в зеленината на джунглата. Беше прохладно,  но прекалено влажно. Бях си прострял някои дрехи, но не бяха изсъхнали съвсем. Така че полувлажни се облякохме и подготвихме за връщането ни по новия път към Ла Пас и евентуално да преминем границата и влезем в Перу.

Мисълта че трябваше отново да се връщаме към големите височини , направо ме побъркваше.

… хостелчето, където спахме …

Преди да стигнем до асфалта трябваше да преодолеем един не лек черен път и преминем няколко рекички които минаваха през него…

… по пътя имаше и интересни постройки… :-) :-) :-) :-)

… а имаше и кафене на сред джунглата…

Асфалтовия път от Coroico до Ла Пас беше нещо, като Camino de la muerte, но в нов вариант.

За тридесет минути ни качи на 3500 метра, направо ми се зави свят.

И най горе естествено – дъжд. При това леден. После пак хаоса и мизерията на Ла Пас, този път за около час и половина го преодоляхме  и газ към границата.

Към обяд стигнахме езеро Титикака. Какво да ви кажа … наистина това легендарно езеро е много красиво!

… спряхме на едно възвишение, където хапнахме и се снимахме за спомен…

… Рамиро вече беше неразделна част от нашата група…

:-) :-) :-) този облак зад нас виждате ли го … току що го преминахме :-) :-) :-) :-)

… едно момиченце овчарче ни прекъсна сеанса :-) :-) :-) :-) .

За да стигнем до перуанската граница трябваше някак да прекосим езерото и този начин беше доста интересен. В най тясната си част имаше нещо, като салове с двигатели, които се управляваха много чевръсто от едни момчета и непрестанно циркулираха от единия до другия бряг…

… можеха да товарят по едно бусче или по две коли максимум…

… за по един долар на мотор … се натоварихме и потеглихме

… момчето което нямаше и 20 години беше изключително пъргаво … и подкара целия сал сам

… към средата на езерото стана доста интересно, вълнението се увеличи и ни стана доста трудно да си удържим моторите да не паднат … сала се огъваше, като лист хартия върху водна повърхност, но издържа.. :-) :-)

На другия бряг имаше едно курортно градче … може би най луксозното и най чистото, което видяхме в Боливия.

… центъра му…

Това градче беше последното преди границата.

… ето я … най после … в Перу сме…

При преминаването нямахме никакви проблеми освен, че едни полицаи ни взеха по 10 долара, понеже не сме имали пътни застраховки.

И сякаш влязохме в друг свят. Слънцето се показа, нямаше вече боклуци и кучета, хората ти се усмихваха и поздравяваха навсякъде … страхотно!

Пътя вървеше покрай езерото и започнаха да се редят много красиви и подредени селца.

… във всяко едно имаше подобен паметник, който ти напомняше, че си в страната на инките.

… даже успяхме да погледаме някакъв местен празник…

… Преди град Puno, където смятахме да спим, момичетата от тази бензиностанция бяха толкова впечатлени от нас и с такъв интерес ни гледаха, че ни подариха по едно безалкохолно и когато им казах, че искам да ги снимам, те заподскачаха от радост, та чак се подредиха около това такси и ми позираха.

Впрочем в Перу масово се използваха тези триколки.

В градовете им има доста тясни улици, където те са единственото МПС, което може да мине.

… това е магазин работилничка, където деца изработваха от конци страхотни накити и украшения…

… естествено всичко трябваше да ни напомня, че сме в страната на инките…

Стигнахме град Puno и си намерихме доста добро хостелче – добро , но в стаите имаше само две легла и никаква друга мебел. Пода направо го покрихме с дрехите си.

После една лека разходка из центъра, лека вечеря и уморени се прибрахме да спим.

ЧАО ДО УТРЕ

Ден от пътуването: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43

Коментари

  1. Awgustina Davchewa казва:

    Дано трудностите ви са били само в началото!А знае се, че всяко начало е трудно!
    Поздрави!

  2. Borislav Otev казва:

    Идеята вече е реалност!
    Подзрави,и безаварийно …!

  3. Awgustina Davchewa казва:

    Тате,поздрави от мен.Рая

  4. Tatko казва:

    Vasko
    Prati mi klip za da go pratim
    na sponsori

  5. Весела казва:

    Много хубави снимки. Продължавайте все така професионално да отразявате събитието.

  6. Ivo_goldwing казва:

    Браво момци,
    как е в Аржентина, а?
    Калине, не ни мъчи бре човече, пусни малко снимки да се облажим, че ми изтекоха очите да ви дебна само по Spot-та.
    Поздрави от Gold Wing Club Bulgaria

  7. Krastjo казва:

    Da ste zdravi i da saberete mnogo i prekrasni vpechatlenija

  8. фози казва:

    Е най-сетне да излезете на светло. С удоволствие ще следя как се справяте.
    Стискам ви палаци?

  9. Весела казва:

    Калине, защо няма снимки? В офиса следим репортажите.Толкова са интересни.

  10. Владо казва:

    Въпрос към Калин: Толкова далече ли отидохте да празнувате 2-ри февруари:)

  11. Ivo_goldwing казва:

    Ха, ха това с 02.02. е яко попъдение, май не случайно са къмпингували в пущинака, а ;)

    Калинкааааа, пускаи нови снимки, че ние почнахме да простеем с пълна сила.

  12. Константин казва:

    Пицове следващият път помолете да е mas echa /мас еча/ пържолата и ще ви я опекат по- добре. Ама може и да ви се понамръщят, защото за тях тези телешки пържоли са си национална гордост и ги ядат така. И ако вече не сте се натресли- по добре избягвайте националният им чай, който пият с една специална сламка. За несвикнали стомаси това е повик за разстройство.

  13. mitia казва:

    Ke pasa ombre >Daje i sled 2-ri fev. ne vi ostana vreme da ni se poiavite,pritesnihte me pi6ete i ne6to za brazilkite imali pa4anga???
    Bravo mometa nie sme s vas NAZDRAVE!!! Pisah vi no …niama otgovor.Blagodarenie na Kica razbrah 4e po na4ina koito biah re6il ne stava ,sega viarvam 4e 6te go polu4ite, mnogo zdrave i uspeh vi pojelavam.M I T Y A

  14. mitia казва:

    Otiva Mango v edin frizizorski salon i pita-.
    Pro6tavaite kolko struva miene na glava.
    - 4lv – otgovaria friziarkata. Mango otgovaria TOGAVA IZMII GO CELIA
    USPEH 4AKAME VI

  15. Petar Vasilev казва:

    Васкони,пожелавам на теб и приятеля ти приятен, безавариен и интересен път !!! Успешно завръщане !!!!! /Пепино/

  16. mitia казва:

    N A Z D R A V E

  17. mitia казва:

    V hotel motor ne biah vijdal,triabva6e da gi vkarate v baniata da gi izkapete i tiah

  18. mitia казва:

    Vasia 4etete li na6ite komentari???

  19. mitia казва: