02/03.03.2013
Здравейте приятели,
Денят започна прекрасно, с ведро настроение и хубаво време. Никой от нас не очакваше, че този ден ще бъде един от най тежките в живота ни!!!
Рано, рано се приготвихме, снимахме се за спомен с Дейвид и хотелиера…
… така и не разбрах името му… взехме си довиждане и попътен вятър и потеглихме…
Целта ни беше следната:
Трябваше до обяд да стигнем град Омайта, където за последно можехме да заредим с гориво.
Предишната вечер дълго обсъждахме колко гориво ще ни трябва за да изминем 650 километровото трасе до Манаус. Бяхме събрали бутилки от вода и всеки си купи допълнително по още една петлитровка. Общо всеки мотор имаше в резервоарите си по 21-22 литра плюс две туби по 5 литра които си карахме от България плюс още една по населените5 литра и по още пет шишета по литър и полувина. С толкова гориво си мислехме, че можем да стигнем до Манаус.
В Омайта трябваше и да се заредим и с храна и вода, тъй като очаквахме да направим поне две нощувки в джунглата.
Всички сметки са готови, можем да тръгваме…
Както казах тръгнахме рано от Порто Вельо за Омайта, деня беше слънчев и интересен…
… страхотен …. мотор 
По пътя се наложи да преминем през още един ферибот….
… ферито…
… купон…
… вече беше 10 сутринта и слънцето започваше да нарича зверски … аз съм се скрил под единствената сянка на ферибота…
Нека да ви обясня нещо. Не си мислете, че като кажа 35 градуса по целзий, всеки си мисли „а и в България има такива жеги“, но нека тази температура е в комбинация с 80-90 процента влажност – все едно си в някакъв казан с вряла вода. Това няма нищо общо с 40 градусовите жеги, които търпяхме в Патагония. От жегата организма почва обилно да се поти и не се усещате, как изпивате по пет шест литра течности на ден. И не си мислете, че в джунглата духа вятър и можеш да се охладиш. Вятър единствено духа преди да почне да вали. Сега чак почнах да разбирам местните , че за тях това е било най благодатния сезон. Споменах ви за облачната обвивка, която хвърля почти през цялото време сянка и по се търпи навън. Представям си какво е през сухия сезон. Сигурно излизат само нощем, то и те са тежки и задушни, но по се търпи.
Пътя до Омайта беше асфалт и общо взето скучен … но пък за пръв път видяхме див папагал
… много красива птица…
… пътя до Омайта…
… Рами беше покачил старите си гуми като помощни колела на детско колело …смях
… лека почивка … и айде…
… на бензиностанцията в Омайта заредихме всичко, което споменах по рано с гориво … а това коте си беше уловили гигантско насекомо и си го хапваше…
И тук беше първата ни грешка. От местните разбрахме, че на 30 километра по въпросния път за Манаус има малко селце с хостелче и магазин и ние решихме, че ще напазаруваме продукти от там…
И така, ето ни в началото…
… това е табелата за Манаус и началото на едни от най тежките 650 километра на земята.
Бях доста чел и гледал за този път и знам, че са го правили военните навремето, защото не имало друга връзка между северна и южна Бразилия освен по вода. От доста години този път не се поддържа и е станал нарицателно за трудност. Ползват го от време на време местни хора, които имат фермички по него. Но за тях ще стане дума по късно.
… още една снимка за спомен…
В началото беше добре и имаше асфалт, като от време на време се появяваха леки калища и тогава Васето се сети, че не си е сменил предната гума…
…
… бам, бам и за двайсетина минути беше преобут …
… ето така почваше този път с малки дупки и леко закаляни места, постепенно те ставаха все по големи и по големи…
… на някои места от асфалта почваха да липсват по 50-100 метра, но все още приемахме всичко с насмешка защото ги преодолявахме лесно…
… познайте кой снима???
… все още ми е смешно…
Липсващите участъци асфалт ставаха все по кални и тежки , а селцето за което знаехме беше все още далеч…
… ставаше все по тъмно, а ние все повече се уморявахме. Проблема също така беше , че не можеш даже да заобиколиш калните ями, защото отстрани или имаше гъста джунгла или имаше вода. Единствения шанс,тъй като калта ставаше все по дълбока – е да караш по коловозите на камионите минали някога. Даже и местните ни предупреждаваха да караме по тези коловозите, иначе отстрани затъваш и се окопаваш и няма измъкване. Някак си дъното на тези коловози беше по твърдо, отколкото калта отстрани и моторите бяха по устойчиви. Но уви, ние с Васето, като че ли се справяхме малко по-добре от Рами. Дали защото моторите ни бяха по добри или защото имахме сносен опит с кросарки – не знам. Но след около 40 км дойде един участък, в който беше затънал един джип. Калта в него стигаше над коленете ни. Ние с Васето успяхме да заобиколим джипа, но Рами не успя. Страничните му куфари загребаха кал и в опита си да се измъкне, може би от неопитност, стопи съединителя си и се блокира заедно с джипа в калта…
… а толкова пъти си повтаряхме с Васето – да внимаваме, да не прецакаме съединителите, а забравихме да го предупредим него … какво да правим, трябва да го измъкнем от там.
Това измъкване ни изцеди. Всички бяхме вир вода и целите в кал. Това значеше, че трябва да възстановим изгубената вода от организма, но не се бяхме снабдили с такава …. Беше тъмно и бяхме сами в джунглата, заедно с хората от джипа – един мъж, жена му и дъщеричката им. Започна да ни мъчи жажда. Помолих Рами да попита хората дали имат малко вода. Той се върна само с лед. Разчупихме го и го оставихме в една празна бутилка да се стопи.
Започвахме да усещаме, какво ни грози и ако не предприемехме нещо , нищо добро не ни чакаше. Замислихме какво да правим – нямаше да можем да изкараме нощта без вода. Нощта в джунглата беше изключително задушна и се потяхме нон стоп. Не можехме да се съблечем, защото се появиха всякакви летящи гадини и естествено пълчища комари … въздуха не помръдваше и по всичко личеше, че тази нощ няма да вали.
Рами не искаше да остави мотора си тук, а и нямаше как да го возим защото и ние бяхме до горе с багаж. Човека с колата каза, че се е обадил на един трактор, но той щял да дойде, чак сутринта.
Имахме два избора, или да се върнем назад до Омайта, около петдесетина километра и да преодолеем всички ями, да купим вода и да се върнем пак при Рами, тъй като братото нямаше да се справи сам или да продължим до така нареченото селце, което трябваше да е на двайсетина километра по нагоре по пътя, да купим вода и пак да се върнем. И в двата варианта трябваше да преодоляваме километри кал. Решихме да тръгнем двамата с Васето, защото ако единия закъса или изпусне мотора си нямаше да се справи сам и щяхме да имаме двама закъсали … без вода.
Тук направихме може би втората грешка, тръгнахме нагоре по пътя, още по навътре в джунглата до селцето, без да знаем какво ни чака и какъв е пътя…
… калта ставаше все по дълбока и ние все повече се изтощавахме…
За около един час изминавахме около пет километра, падане, ставане пак падане…
В един момент си спомням Васи да ми казва, че ако до час спешно не намерим вода, господ да ни е на помощ. Бяхме се обезводнили тотално…
Спомням си, че неистово се молех за дъжд … а така го мразех през последните дни…
… вижте до къде е калта…
… а това е след един час…
Тъй като моторите бяха много тежки … решихме с Васето да ги разтоварим и олекотим малко. Намерихме едно самотно дръвче и разтоварихме, каквото можем от багажа с идеята на връщане да си го вземем пак. За целта Васи нулира километража си. Продължихме! Бяхме неистово изморени и обезводнени…
… беше два часа след полунощ, а не бяхме изминали и петнайсетина километра. Всеки миг се надявах …. след всеки тежък участък се молех да зърна светлинните на селцето, но уви сякаш тази кал нямаше край…
… беше ужасно хлъзгава и лепкава, направо не можеш да си вдигнеш крака от лепкавостта и…
… беше кошмарно…
Тази зелена пустош , която винаги съм си мечтал да видя и усетя, сега беше на път да ме погуби … не … не драматизирам, отчаянието и на двамата ни беше пълно, от десет часа не бяхме пийвали и глътка вода. След тези усилия и това потене организмите ни почваха да отказват. На всяка по дълбока кал изпусках мотора … просто нямах сили да го удържам…
Ненадейно по едно време, навътре в джунглата видях светлинка, спрях и започнах да пибиткам с клаксона, с надеждата, че там има някой … и наистина светна още една лампа. Светлинката се намираше на около триста метра в страни от пътя. Слязохме от моторите и пеша, газейки през едно блато, тъй като не виждахме пътечката, стигнахме до една съборетина, където живееше един дядо – сам. Един от фермерите, за които ви споменах по рано. До края на живота си ще благославяме този човек.
С Васи повтаряхме само „ауа, ауа “ или вода – една от малкото думи, които знаехме на португалски и то може би най важната!!!
Човека, като ни видя на какво приличаме, веднага влезе и донесе цяла бутилка с вода. Тя смърдеше на застояло, но
… в следващите минути седяхме на мократа трева и глътка по глътка си я деляхме с Васи…
Дядката през цялото време ни говореше нещо, но ние не го чувахме, нито го разбирахме.
Успяхме да попитаме в крайна сметка за селцето, което гонихме и той каза, че е на шест километра надолу по пътя.
За четири часа бяхме изминали само 15 километра???!!!
Казах на Васи, че ако трябва да караме още 6 и да се връщаме 20 километра , аз няма да имам сили да се върна и така няма да можем да помогнем на Рами , по добре да помолим човека за още една бутилка вода, да я платим и да се връщаме, докато имаме сили и моторите са ни още здрави. Васи се съгласи, човека ни даде още една бутилка, платихме му 10 долара, макар, че той не искаше да ги приеме и тръгнахме обратно. Не искам да описвам обратния път, но стигнахме при Рами в четири сутринта и половин бутилка от водата, която беше за него…
… вече се върнахме при Рами … целите в кал и полумъртви…
… Васи имаше сили само да надуе дюшека и да метне този найлон върху себе си…
Аз се сврях в палатката на Рами и се отрязах…
Впрочем забравих да кажа, че на връщане не можахме да намерим мястото, където скрихме част от багажа и решихме да се върнем по светло да го намерим и вземем.
Това беше поредната ни грешка…
На сутринта Рами ме събуди, да ми каже, че е дошъл трактора…
Излязох, бях спал едва два часа и видях, че трактора се занимава с джипа…
… после се върна за нас…
… първо ние преминахме … с моторите
… след това пренесе и мотора на Рами…
… но само от другата страна на голямата кал … и там го остави … да се оправяме…
Едва сега видяхме на какво приличаме…
… моята хонда…
… на Васи Ямахата…
… калта беше така влязла навсякъде из моторите, че не различавахме никакви детайли по него,
Аз се притесних, при втвърдяването си калта да не скъса някоя връзка, я на маслена, я горивна или електрическа.
Но мотора и в това състояние се държа перфектно. Вързахме Хондата на Рами за мотора на Васето и тръгнахме обратно към Омайта.
По този начин те преодоляха доста калища, но се справиха перфектно.
Даже по едно време от изтощение Рами изпусна мотора си и така го оставихме да седи докато почивахме…
…нямахме сили да го изправим……… ще изчака докато починем…
Вече излели от калищата … Васето дърпа Рами…
В началото на Омайта има бензиностанция с автомивка.
… оставихме моторите да ги измият, както са с багажа…
… а ние полумъртви седнахме на една масичка, мръсни та чак не можеш да ни познаеш … и за пръв път видях от Васето, как се пият четири бири една след друга на екс … аз изпих две и после продължих на разредена кола с много лед…
Така стояхме около два часа и половина, почти без да си кажем и една дума, осъзнавайки от какво сме се отървали. Първото хотелче в Омайта, което видяхме се настанихме. Имахме сили да се изкъпем и някъде към 3 часа след обяд, като заспахме та чак на следващия ден към 10 сутринта …
Е това е … но това не е края на нашите многострадални приключения в тази част на джунглата.
Не забравяйте багажа, който изоставаме там…
За сега лека нощ и бог да благослови онзи дядо, който живееше сам някъде там в джунглата…!!!!!
Дано трудностите ви са били само в началото!А знае се, че всяко начало е трудно!
Поздрави!
поздрави от всички колеги .разбрахме че сте сте стартирали
Идеята вече е реалност!
Подзрави,и безаварийно …!
Тате,поздрави от мен.Рая
Vasko
Prati mi klip za da go pratim
na sponsori
Много хубави снимки. Продължавайте все така професионално да отразявате събитието.
Браво момци,
как е в Аржентина, а?
Калине, не ни мъчи бре човече, пусни малко снимки да се облажим, че ми изтекоха очите да ви дебна само по Spot-та.
Поздрави от Gold Wing Club Bulgaria
Da ste zdravi i da saberete mnogo i prekrasni vpechatlenija
Е най-сетне да излезете на светло. С удоволствие ще следя как се справяте.
Стискам ви палаци?
Калине, защо няма снимки? В офиса следим репортажите.Толкова са интересни.
Sled praznika ????!!!!!?
Въпрос към Калин: Толкова далече ли отидохте да празнувате 2-ри февруари:)
Ха, ха това с 02.02. е яко попъдение, май не случайно са къмпингували в пущинака, а
Калинкааааа, пускаи нови снимки, че ние почнахме да простеем с пълна сила.
H..M…..M…..mai da?!
Tezi tubi4ki na motora na Vasia s GRES li sa palni??????
Пицове следващият път помолете да е mas echa /мас еча/ пържолата и ще ви я опекат по- добре. Ама може и да ви се понамръщят, защото за тях тези телешки пържоли са си национална гордост и ги ядат така. И ако вече не сте се натресли- по добре избягвайте националният им чай, който пият с една специална сламка. За несвикнали стомаси това е повик за разстройство.
Ke pasa ombre >Daje i sled 2-ri fev. ne vi ostana vreme da ni se poiavite,pritesnihte me pi6ete i ne6to za brazilkite imali pa4anga???
Bravo mometa nie sme s vas NAZDRAVE!!! Pisah vi no …niama otgovor.Blagodarenie na Kica razbrah 4e po na4ina koito biah re6il ne stava ,sega viarvam 4e 6te go polu4ite, mnogo zdrave i uspeh vi pojelavam.M I T Y A
Otiva Mango v edin frizizorski salon i pita-.
Pro6tavaite kolko struva miene na glava.
- 4lv – otgovaria friziarkata. Mango otgovaria TOGAVA IZMII GO CELIA
USPEH 4AKAME VI
Васкони,пожелавам на теб и приятеля ти приятен, безавариен и интересен път !!! Успешно завръщане !!!!! /Пепино/
//
N A Z D R A V E
V hotel motor ne biah vijdal,triabva6e da gi vkarate v baniata da gi izkapete i tiah
Vasia 4etete li na6ite komentari???
Samo Kalin vidiah pri dinozavr, Vasia da ne be6e na kurven 6trase??????????.
Vasia gledam 4e bradata ti e pbeliala pove4e…..a na Kalin4o kosata mnogo mu e porasnala?
ima li pa4nga?//
Еиии, това с катинара на палатката е яка работа, много ме кефи.
Как е в Боливия?
Поздрави и без повече падания, нали.
Поздрави и от мен.
Успех и приятно иакрване.
Следим ви внимателно.
Zdrve uspeh i vsi4ko da e nared,priateli moi.
Kak ste mom4eta? Snimkite sa razko6ni.Uspeh i umnata
Здравейте,пътешественици.Поздрави от мен и от колегите от кемпер клуба.Пуснах линка на вашият сайт във форума ни,и сега много колеги следят вашето пътуване.Желаем ви здраве и много приятни емоции.
kaline ,znaech li za6o belite me4ki ne jdat pingvini?
Добро утро от Титикака момци!
Като гледам тези изоставени релси как си кротуват, явно си нямат мангали които да ги гепат за вторични.
Паяка наистина е жесток, късмет е че си го видял, дори и да не е отровен ате ме полази, такава гад докато спя със сигурност ще изкъртя колците и ще побягна с полатката без да излизам от нея.
Поздрави и приятни приключения в Боливия.
Pone stiga za ve4eria i na dvamata
Нещо интересно и от БГ-то, след 10 дневни протести и битки с полицията бате Бойко подаде оставка ………. милия той.
Страхотно начинание Желая ви много да се забавлявате,да се пазите и най-вече да знаете,че постоянно сме с вас … и ви наблюдаваме
mnogo hubavi snimki chakamevi zdravi i shaslivi
Jiva da ne biah
ZDRAVEITE
BLAGODARJA NA VSI4KI KOITO NI PI6AT
O4AKVAITE UNIKALNI SNIMKI I VIDEO SKORO OT CAMINO DE LA MUERTE I MA4O PIK4O
TOVA E EDIN SAVSEM DRIG SVJAT
POZDRAVI I BADETE ZDRAVI
KALIN I VASETO
Ne6to se zaigrava6 Kaline??? Romankite sa krasivi 4e daje i hubavi ..pozdravigot nas…
Po povod politikata da NE SE POIAVI NA BIAL KOV tozi mrasnik…
Очакваме с нетърпение всичко което качвате.
име ли въобще царевичак там на високото ?
Моля само за малко инфо в аванс, как е на МАЧО ПИКЧО У ЦАРАВИЧАКО
Поздравете Аржентинчето от мен.
Кефете се момчета и ние се кефим с вас.
Radvam se 4e vsi4ko varvi dobre,e ^malko ^mizeria no..niama kak i tova go ima v kartite. Uspeh i za napred
razko6ni snimki ot patia na smarta ,radvame se 4e vsi4ko varvi dobre BRAVO MOMCI uspeh i za napred
Tate mnogo ni lipsva6 i mnogo se radvame 4e vsi4ko e nared i 4e mojete da se nasladite na takiva izklu4itelni gledki i izjivqvaniq
.6te o4akvame snimki ot ma4o pik4o i da znae6 vsi4ko v sofia e dobre daje gospodin u6agelov po himiq e mnogo dovolen ot men specialno 
obi4ame te i 6te te o4akvame do 2-3 sedmici 
Kalinka, i az sledja s interes uvlekatelnite ti komentarji i vi se vazhistavam! Gospod da vi pazi! I ne barzajte, naj mnogo da ispusnete njkoe glasuvane!!! BUEN VIAJE !
Честита ви баба Марта.
Предполагам че вече сте се излекували от височинния страх след CAMINO DE LA MUERTE. Радвам се, че сте живи, здрави и в добра кондиция. Продължадайте все така.
Апропо, имате ли си мартенички?
Kake mom4eta?Kak mina sre6tata s VINETU,strahotni snimki BRAVO.Do skoro,poadravi i vsi4ko nai-nai
Bravo be Kaline, evala Vase! Mnogo iako ste go izmislili. Chovek tukmo si pomisli che niama kakvo interesno da se izmisli i popada tuk. . . . Napravo mi promenihte me4tite mom4eta. BRAVO i BLAGODARIA.
Nadiavam se da ste vse taka pozitivni
Успех момчета ! Искрено се радвам за Вас !
KAK STE MOM4ETA,MNOGO DALGO OTCSTVATE OT HORIZONTA? uSPEH I ZDRAVI GUMI
Bravo priateli stra6ni snimki, evala uspeh i po rano smeniaite gumite….???
Dnes v Berlin e -10 pri nas o4akvame -2 do -5 pres uikenda i otkrivame sezona.Uspeh mom4eta
Браво…направо ви завиждам за изживяванията…Калине, снимай някоя бразилка и за мен…:))) поздрави и на добър час!
Поздрави на Рами !!!
)))))
Новия ПАПА е Аржентинец /Хорхе Марио Берголио/ Папа ФРАНЦИСК
Blagodaria VI po;u4ih aritmia kato gledam tezi krasavici……….i T. N…sledva6tia pat idvam s vas.Drugite komentari kato se vidim 4e na liniata ima mnogo 6pioni. Do skoro priateli
Predaite specialni pozdravi na sanrodnika na PAPATA. Uspeh na grupata i bezavariino zavra6tane
Vseki den 4eta patepisite Vi mom4eta.
Bravo na vas.prodalzhavaite v susdhtiya duh.
Здравей приятелю ! Супер сте ! Съжалявам, че не тръгнах с вас и ви чакаме да се върнете живи и здрави. Калине много си ми заслабнал
Успех !
fico feliz por estarem bem, pois pelo que descreveram, deu vontade de estar com voces e ajudarem, não imaginei voces perdidos na selva amazonica sem nenhuma esperiencia….mas que bom que superaram as dificuldades, e que tornaram a realidade em uma boa história e esperiencia ser contada no futuro ….abraço a todos voces…….
аз съм се радвам, да бъде добре, защото така е описано, той ще бъде с вас и да ви помогне, е не осъзнават вас са загубили в джунглата на Амазонка с не esperiencia …. но колко е добър той преодоля трудностите, и че става реалност в една добра история иesperiencia да се каже в бъдеще ………. жалко, че ние не може да общува така че мога да esplicar колко трудно пътя …… amazonica прегръдка ви две ……. се грижи приятели….
Guys, the pictures are awesome!
I really can’t believe that you already arrived Venezuela. You are travelling very fast. Say hi to Rami from me.
Best regards!
Браво!!!
Вчера сте имали уникален ден. Видях, че сте ходили на Ангелския водопад.
Успех!
И ще чакаме да разкажете нещо ..
Mnogo iako napravo se raz4ustvah,priateli kato gledah i 4etiah makite vi v kalta.Kolko e gadno kato gleda 4ovek 4e imate nujda ot pomo6,a ne mojem da pomogneme. BRAVO i uspeh i za napred 4AKAME VI jivi izdravi.
MOMCHETA,MNOGO STE SMELI.VASHISHTAVAM VI SE OT SARTZE.KALINE S TEB SAM .BOG DA VI PAZI. LUBOV GEORGIEVA
Abe Vasia kak si se opanal na parapeta na taz GEMIIKA s bira v raka, vse edno 4e si na iahtata na Roman Abramovi4
Na KARIBITE
Смелост,в наограничени количества! Предизвикателства-от всякакъв вид!
Емоции-полюсни!
Поведение-да оцелееш в джунглата!
Това е рецептата за истинско приключение!
Аз съм голям Ваш фен, от кемпер форум бг.
Виждам, че пътя Ви минава през Маракайбо… Може ли ако има останали от времето пиратски крепости и други да ги снимате. Само, като видях на къде отивате и всички романи, които съм изчел се върнаха в главата и сърцето ми.
На добър час!
Здравейте,
До сега не смеех да пиша, но вече мога да ви поздравя за невероятното приключение. Справяте се чудесно с трудностите, които няма как да не съпътстват едно такова пътуване. Но пък ние всички търсим точно това и за това и пътуваме по този начин. Макар всеки път на място да псуваме дълбоката кал, пясъците, камъните, реките и т.н., които трябва да преодолеем, всъщност тайно се радваме на тях, защото тези моменти най-много се помнят. Желая ви много здраве и на двамата и на двата мотора също, а с останалото съм сигурен вече, че ще се справите. Поздравления и на Калин за хубавия начин, по който ни показва пътуването. Сериозен маршрут сте започнали и ви желая много успех.
Uspeh i za napred mom4eta,i umnata s traversite…varjete gi za niakoia palma,ako do niakolko dni ne im porasne brada….stava.
Страхотни сте момчета!!!…Браво!
Желая ви здраве,само положителни емоции,корави мотори и достигнати точки от маршрута,който сте си начертали.
Господ да е с вас!
Поздрави,
Мони
Страшно приключение сте си спретнали!
Може ли някаква информация за подготовката и плановете до края?
Здраве и късмет!
Mom4eta radvam se 4e vsi4ko varvi dobre,e ima i trudnosti,normalno e. Da e jiv i zdrav diadoto ot djunglataPozdravi i zdrave i uspeh
Dupe, ti izleze po-lud ot men..Aide pribirai se, za da te vidq.
Uspeh
От няколко дена СПОТА не върви.
Някой знае ли какво става??
Spot не върви, когато не са в движение. В конкретния случай Васи и Калин чакат от 3 дни кораб, за да се придвижат до Panama
днес – 21.03. се качват на кораба……
Благодарим за инфото,
виждам че вече „спота“ плува, дова е добре.
Успех на момчетата.
Da ejiv i zdrav diadoto ot djunglata,stra6ni snimki mpm4eta BRAVO Obi4ame
Da e jiv i zdrav DIADOTO ot djunglata BRAVO momci stra6na krasota,po hubavoe ot brazilkite…………………………….?
Здравейте ПРИЯТЕЛИ!
Следя увлекателните пътеписи на Вашето „приключение“ от самото начало. Знам колко усилия вложихте в подготовката му и за това искренно се радвам, че успяхте. Това което правите е мечта на всеки „моторист“(включително и на мен), който по някакъв начин е свързан с идеята да опознае света, но за постигането й са необходими много качества (парите не са от съществено значение), каквито Вие очевидно притежавате. Вашето пътуване (до сега) беше свързано с много проблеми и неволи, но те не ви спряха да продължите напред и съм сигурен, че нама да ви попречат да осъществите мечтата си.
Продължавайте все така и Господ да е с Вас!
Горд съм, че Ви познавам.
Mom4eta kade se zaubihte kato nailonovite kiunci???-ravate s indiankitne se zaig
e????
Калоянски ПОЗДРАВИ!
Поздрави на Васко и Рами.
Велико преживяване. Желая ви успех !
В това и последващите ви пътувания.
И Бог да е с Вас.
(Бог да благослови и ДЯДОТО от джунглата, защото благодарение на него сега можеше и да няма продължение.)
Христо,
един моторджия от Варна… и твой спътник в скитанията из Тунис тази Нова Година… -)
Много добре разказваш!!! Браво!!!
Благодаря, че сте се сетили за мен, въпреки трудностите. Много ми е приятно да чета Вашите преживявания и да гледам красивите места, които посещавате. Ще чакам снимки от Панама и Картахена. Може и едно пиратско знаме да запратите насам
Спорен и лек път!
Mom4eta kak sa kolumbiikite,dovedete mi niakoia vnu4ka na kokainov BOS,da me sponsorira da doida s Vas.Pozdravi 9 zdravi gumi.USPEH I ZA NAPRED
Blagodaria Vi priateli ,tazi koiato Vi pre4i ki ia izpratetema za krfki uroci po e….tika primerno.Sled tova i oatanalite.
Karate me da gledam kompa prav po obiasnimi pri4ini…/niska mi e masata/.Hubavici sa?!Haide 4akane Vi. Uspeh i da e jiv i zdrav diado.
Ейййй завиждам ви. Днес съвсем случайно видях какви ги вършите. За пръв път като видях че в Аржентина бензина е нафта умрях да се смея но после ме накараха да разбера защо е така. Защото Бензина миришел на Нафталин и затова му казват Нафта. И на дизела не му казват дизел а Диесел. Както си се пише.
Хайде Връщайте се и да разказвате!
Успех и успешно завършване!
Васко, въпреки че сигурно спамя да ти кажа за паяка:
Polybetes pithagoricus
Отровен е, но не смъртоносен. като ухапе боли и се надува.
Kaline vreme e da si psne6 brada? -6te si otivate mnoo ni 3mata/trimata/.Poslednite snimki me karat da tragvam i AZ. E haide da tragvame….nazdrave
Невероятен пътепис. Браво! Радвам се че ви има, Българи!!! и да поздравите дядото
Кога се пребират момчетата ?
Dobre 4e be6e diadot , pristignahte li mom4eta???
Бързам да кажа, че момчетата се пробраха снощи, живи и здрави.
Очакваме продължението и обещаното видео.
… и да не забравяме – бог да пази дядото от джунглата…
Браво, момчета.Надявам се, вече да сте се приспособили към реалността тук. Успех в новите пътешествия.С нови пътеписи и видео. Поздрави.
ТОВА КОЕТО 4ЕТОХ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ……….НАПРАВО МЕ РАЗБИ. И АЗ ПРАВИА ПОДГОТОВКА ЗА ПАРВОТО МИ ПАТЪВАНЕ ……НО САМО ПО ЕВРОПА. ТРУДНО СМОГВАМ ФИНАНСОВО, НО ИУЛИ МЕСЕЦ ТРЪГВАМ. ВЕ4Е СТЕ МИ ИДОЛИ. БРАВО…………….!!!!!!!!!!!
Благодаря за хубавите думиприятелю….
Европа е чудесно място , особено пътя на замъците е нещо уникално!
Ако искаш повече подробности питай и пиши на горния мейл …. ще ти отговоря
Поздрави
Калин
Sledia vi ot samato na4alo. 4udesen patepis .Dobre ste si dowli . Sabiraite sili za sledvawtia etap . Daite videoto , a i owte snimki .Bog da pojivi diadoto ot djunglata.
A imate li svedenia ot argentineca Rami i priatelkata mu Pia . Nadiavam se 4e sled tolkova kilometri zaedno ste vav vraska s nego . SPODELETE . Ste e interesno .
Здравейте
Рами и Пиа са добре и се подвизават някъде из Мексико !
Повече за тях може да разберете , като му станете приятели на фейсбук страницата на Рами…..Ramiro Mazaeda !!!
Здравейте, снетърпение очаквам продължението. Ако втората част ви доведе в Чикаго ще се радвам да ви черпя по бира.
Някакво развитие???
Да!
Януари или февруари тръгваме отново !