ПЪТЕПИС 1 – ВЕСЕЛОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Пристигането в Панама
…. Защо „Веселото Приключение“, защото така го нарече жената на Жоро. Беше просто лапсус… Но пък ми хареса…!!!
….. И така след пет години постоянни мисли и терзания, кога да стартирам следващата част от моето пътешествие от Панама до Сан Франциско, реших, че този момент е дошъл. Взех си билет за Панама, купих гуми, масло за двигателя и други части за моя мотор и потеглих. Полета беше през Франкфурт / Санто Доминго/Панама.
Още от началото обаче започнаха проблемите… Първо имах extra laguage или свръх багаж – това бяха гумите, които купих….
…после от авиокомпанията във Франкфурт не искаха да ме пуснат на самолета защото панамското условие за влизане в страната било да имаш билет за обратно… Идиотщини… Ходи да доказваш, че имаш мотор там и ще излизаш по суша…и т.н….. Бях онемял… Стоях на летището и виждах как всички планове и надежди отиват на кино!?…. До полета оставаше един час… В този момент се сетих, че докато се шляех шест часа преди това постоянно ми се набиваха в очите едни гишета „ticket last minets“ изтичах до едно от тях зад което стоеше един „немец“ от турски произход…. представете си с моя английски и страховит поглед как за 5 минути той успя хем да ми разбере проблема, хем да се организира с помощта на още двама турци от другите гишета да купя най евтиния билет от Панама до съседна държава и в последствие да го анулира…. И всичко това за 160 евро, като билета струваше към 300 евро. После трябваше да ни видите ка с турчина тичаме с 50 кг багаж към чекинга .. Голям купон… Но не всичко свършваше до тук. Мацката на гишето вече затваряше и нямаше време за плащане на свръх багажа… Тя ми се усмихна и каза да тръгвам, че самолета ще излети…. хи хи… спестих към 200 евро… Но пък ги дадох за фалшивия билет преди това…
Летището в Санто Доминго прилича на нашия Терминал 1 и няма да му отделям внимание..
…. Кацнах в Панама, където щеше да ме чака моя приятел Рами от Аржентина, познат на тези, които са чели пътеписите ми от Южна Америка. Но преди да изляза от летището разбирам, че…единия куфар ми е тук, а пакета с гумите го няма….. И познайте какъв скандал вдигнах под надслов „very importand laguage „и как 15 човека от персонала 1 час търсят „very importand tires „… Накрая се примирих, че го няма написаха ми протокол за пред застрахователите и така свърши и тази одисея….чао на гумите!!!
На излизане от летището Рами ме чакаше притеснен…. Преди два часа беше кацнал от Буенос Айрес. Разказах му цялата си преживелица… Усмихна се, каза че ще ги намерят, качихме се на такси и газ към хотела.
Беше 9,00 сутринта и нямах търпение да отида до склада да си видя мотора, който не бях виждал от 5 години…. Отправихме се натам и докато го намерим…
…се лутахме…повече от 30 минути…
…най- после..
…направо бях на седмото небе от щастие…
…И така аз и моята Хонда Crosstourer бяхме отново заедно…
Сменихме набързо акумулатора и доляхме бензин,като бях решил да го закарам пред хотела и да го стегна.. Но както винаги няма пълно щастие…от дългия престой горивото се беше изпарило или се е превърнало в ръждива течност, която ми беше блокирала горивната помпа… Беда… В тази държава няма начин да намериш такава за този мотор… Разбира се стигнахме до тези изводи, след като разглобихме пред хотела почти целия двигател…
…господи това което видях върху въздушния филтър ми напомни цялото предишно пътешествие….
…дааа проблем трябваше да помислим какво да правим…
В един момент се сетих, че Жоро, който живееше в Никарагуа и с когото съм приятел във фейса ми беше споменал, че има приятел българин Радо, който е в Панама и е страхотен човек и винаги ако имам нужда мога да му се обадя… Супер… Беше много късно… Обадих се и той вдигна..както ми обясни по късно бил си легнал, но като видял български номер си помислил, че е вуйчо му, който не бил добре.. .обясних кой съм и какво ми се е случило…. Още на следващата сутрин той беше пред хотела и то с още един българин Тошето, който пък имал автосервиз в града… Е не съм си и мечтал за такъв късмет…качихме мотора на пикапа на Тошето и направо в сервиза..
….следващите три дни с Тошето и Радо търсихме помпата под дърво и камък…но естествено нямаше такава… Накрая решихме да купим и напаснем една универсална на bosh…
!!! ВИДЕО !!!
…и тя взе че стана… След пет години чух гласеца на моя мотор…
Междувременно да спомена че към третата вечер в хотела към полунощ се звъни в стаята…ГУМИТЕ СА МИ ГИ НАМЕРИЛИ И ДОСТАВИЛИ ДО РЕЦЕПЦИЯТА НА ХОТЕЛА…уникален хепиенд!!!
Преобухме го с новите гуми…
… След 4 дни мъки най после съм готов за пътешествието ми… ВЕСЕЛОТО МИ ПЪТЕШЕСТВИЕ… Хи ХИ
…и така приятели за сега чао…
…и да е жив и здрав вуйчото на Радо…
… СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА ЖОРКАТА ОТ НИКАРАГУА , НА РАДО И НА ТОШЕТО ОТ ПАНАМА….
… БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ПРИЯТЕЛИ!!!
